Фотоалбум

начало

  ДНЕВНИЦИ
    /избрани откъси /
продължение1

Вечерта
Разбрахме се със Стефан Хинков. Той прави огромна услуга на стопаните, като предоставя компютър за предпечатната дейност: Спестява им десетки хиляди.
Мина Законът за земята. Седесарите пеят победа. Законът е половинчат - ще предизвика огромни затруднения. Безспорно той слага край на текезесетата и на комунистическото командване в село.
Предполагам, че ще създаде много затруднения, които трябва да
използваме ние.
През целия ден съм в гневно настроение и не мога да се успокоя.
Предполагам, че ми влияе очакването: какво ще стане с книгата ми и
с книгите ми.
Не можах да отида на черкова. Утре. Господи, смили се над нас.


    23.2.91

"Хр.Демокрация" е публикувала материал от "Мисъл", който е
спрял /вероятно по липса на читатели!/. Това е неприятно. Любо казва, че е просто глупост. Все пак дадох още една статия. "Червеното мракобесие".
Сложил съм нейде /вдън земя/ ксерокса на "Египетските мистерии". Прерових стаята. Ще правя нов ксерокс. Това ще ми струва 50-60 лева. Мисля да почна вместо с "мистериите" с "Платоновата теология" на Прокъл...
Написах с удоволствие малка рецензия за "Къщата и моят двор" на
Митрофан Велев. Дано стане така, че той да ми помогне с хартията.

Вечерта
Черкувах се и това внесе успокоение в душата ми.
Картината в града безрадостна. Дори за палачинките, най-евтината
закуска, няма клиенти.
___________________
*Любомир Захариев - зет на Вл. Свинтила, зам.-редактор във в."Християндемокрация".


    24.2.91.

21.30. Една игра с оловни войници у Честъртън събуди ранни спомени: моите оловни войници. С какъв труд ги събирах: залегнал, маршируващ, картечар, оръдие.



Любомир донесе "Моята борба" на немски да я ксероксирам. Спомни
си първото впечатление - на възторг, възхита, удивление.
Успях да убедя един студент по право /Славчо!/ да я преведем. Не помня какво направи. По-късно Славчо ми каза: - Ако те бях послушал! Това бе през 50-те години. Сигурно щяха да ни убият.
Все пак остава моя истинска гордост, че съм започнал превода на "Моята борба" като гимназист.


    26.2.91.

Блажено си полежах. После написах рецензия за "Нашата кореспонденция" на Стефан Николов. Утре смятам да обиколя някои редакции...
1.Имам отново спомени от минали съществувания. Не нови. Повтарят се тия от 1974 г., когато мислех, че полудявам. Отново жълтата триетажна къща съвсем самотна в някакъв замърсен парк близо до жп линия. Отново късият широк тунел, който минава през някакви скали и извежда към един широк булевард с двуетажни жълти къщички с цинкови кулички. Тези гледки буквално ме успокояват.
Трябвало е винаги да се бъде с тези "спомени", да упорствувам да остана християнин. Като сега. След спомените ще се върна към евангелието. Но въпросът е, че тези "спомени" са за мен истински катарзис.


    27.2.91.

Преуморен от ходенето вчера. Снощи у Хинков. Почнали са вече интригите около списанието. Не знам защо, аз никога не разчитах
особено на него... Остава постоянното блъскане, остава денонощната работа, за да бъда над водата.
Господ да ми е на помощ.

Вечерта
[...] Среща с Дочо. Синът на Ангел, Джери, остава да живее в
Германия /Берлин/. Майката /Надка/ също е заминала. Джери не се интересува от имотите си тук/. Те имат отчуждена една къща. Освен това една много хубава овощна градина - 17 декара - в Долна Баня. Джери
бил толкова добре, че това не го интересувало.
Със заминаването на Джери губя всяка материална следа от живота
на Ангел. Никога няма да мога да стъпя в кабинета му, да видя стария библиотечен шкаф с книгите му. Никога няма да видя повече неговото пиано. Остава само сянката му, с която се разхождам по бул. "Ботев". Оставаме двамата в една предвечна самота.
Така всичко е скъсано с миналото. Той остана в онази епоха назад. Всичко което бе невъзможно за него, е лесно и просто за неговия син. Ако Ангел бе отишъл в Западна Европа, днес щеше да бъде едно световно име. Неговият син без всякакви пречки се отзова на постоянно местожителство в Берлин. Но той нищо няма да направи освен да живее добре.
Бедният Ангел. Той бе от грубо жертваното поколение, от генерациите, предназначени да бъдат направени на салам, от генерациите,
които сталинистът Рузвелт и сталинистът Чърчил жертваха.
Ако съм жив, аз ще направя паметник на Ангел в една книга. Бедни приятелю, колко ми липсваш. Вече шеста година лежиш под пръстта в Малашевци и върху гроба ти никне младата трева.
Света Богородице, имай милост към нас.
_____________________
*Ангел Величков - близък приятел на Вл. Свинтила от ученическите години, за когото той споменава з книгата си 'От Маркс до Христа".


    28.2.91.

Краят на месеца. Не научих къде съм, както ми обещаваха хороскопите. Остават още две важни очаквания: "Пламък" и обещанието на Ми-
трофан. Всичко е още висящо във въздуха.
Обещанието е, че през тази година най-после овладявам кормилото и тръгвам в желаната посока.
Алтернативата на това е жестокото ежедневно вестникарство.


    1. 3.91

Писах писмо до Б.Н. Фр. * и Иван Дочев** в Щатите с покана за
коалиция и молба за помощ - 40 тона хартия и 10 000 долара за печатницата. Освен това пратих Иван да говори с ВМРО - за среща и обединение. Това са съвсем естествени и съвсем логични постъпки, които трябва да се направят. Удивлявам се, че никой не ги прави.
Без да искам, ставам център на една широка политическа дейност. Аз не съм политик и няма да бъда. Но няма кой да свърши най-необходимите
работи. Ща не ща, наемам се аз да ги свърша. Щом няма големи хора, ние малките ще станем големи. Днешният ден съм определил за почивка - въпреки това смятам да напиша една статия.
Проклета и благословена професия. Вчера, като обиколих редакциите, пак получих три поръчки.
Вчера се молих в "Св.София" - оставих и 5 лв. за храма. Огромно облекчение.
Господи, закриляй ни.

13 ч.
Написах много ядовита статия срещу СБП. За ст. вестник.
Сигурно ще ми я откажат. Тогава ще търся другаде. Ние нямаме никакъв опозиционен печат.

18.50.
Отново спомени за Ангел - живи спомени, настойчиви.
Отново една голяма скръб за това, че никога няма да мога да влезна в кабинета му. И щом се запролети, ще намеря гроба му и ще го
поддържам заедно с маминия гроб.
Ангел остава великата загадка на живота ми. Как така този гениален човек с нищо не се изяви. Наистина ли остави 6 тетрадки за Скрябин?
Сега имам друго подозрение. Преди години имах жестоко ярки
спомени от минало съществуване. Веднъж при мене влезе един гигант - рус, с дълга коса и с лък /арбалет/ в ръката. Той ми каза нещо, което веднага записах. После го преведох. Беше на аltnerski. И думите означаваха:"Ели на: Великден - мия хкем - Време е за лов". Тогава аз си спомних, че с този човек сме били повече от братя. И живях десетина дни в угризения, жестоки угризения, че съм могъл да го забравя. Сега аз мисля, че този рус гигант се завърна за втори път при мене като Ангел.
Сега аз знам, че ще живея, за да осмисля нашето приятелство, да узная какво в същност е станало. Зад нашата проста дружба на юноши аз долавям събития от космически характер. Смея да твърдя,
че най-важното нещо, което е станало в столетието, това е нашето приятелство с Ангел.
Светът няма значение, злото няма значение - нищо няма значение. Всичко изчезва в тъмносива мъгла и на преден план остават само две момчета, които се разхождат по бул. "Ботев" и говорят за поезия.
Светът е една мръсна и незначителна подробност пред тази дружба, пред това събитие по дух.
Днес ми стана зле. Клекнах на земята, за да не падна и да си разбия главата. След това лежах час-два. После дойдох на себе си: много оживен и щастлив, като отново роден за живота.
----------------------------------------------
*Български национален фронт - деснонационалистическа организация на бълг. емигранти в САЩ.
**Ръководител на Българските легионери от старата емиграция.


    2.3.91

Вечерта
Вчера е имало магнитни бури, което обяснява моето при-
лошаване. Една семейна позната е припаднала на улицата.
Лазар Цветков си е позволил подхвърляне по мой адрес. Утре ще му приготвя една плесница. Смятам да дам репликата си в "Нов
ден".
Изпратих писмото до Б.Н.Фр. и писмото до Иван Дочев. Каня ги да се съюзим, да прехвърлят дейността си в България. Моля ги за 40 тона хартия и 10 000 долара за печатарски разноски.
Връзката с ВМРО още не е станала. Боя се, че Георги се е
запил и не е намерил Тзавела.
Направих нужното за една среща с турците. Тук съм на позициите на Ст. Стамболов. Една стопанска уния с Турция решава всички проблеми на Балканите.
Това създава и други перспективи. България е шлюзът за ислямското море. Оставайки християни, ще можем да пуснем мохамеданите в така наречената Европа. Всеки случай шансовете са големи.


    3.3.91

Завърших "Котант Хич" на Честъртън. Четох го само заради английския. В книгата посредствеността надделява. "Житейската философия" на този роман е елементарна. Вероятно това е някаква реакция срещу духа на дело, срещу прогресизма, за който вече са се досещали, че е лъжа. Но всичко това е незначително и мизерно....

Вечерта
Д. Попов от конституционния блок призовава за антикомунистическо единство. Утре на съвета ще предложа да влезем в преговори.
По много причини може да се смята, че пригоденецът е победил в живота. Ком. престъпници са спасени и т. н. Смятам да напиша една сериозна статия.
Не бива да се смята, че съм наивен или празен идеалист. Победата на мерзостта в българския живот не ме изненадва. Но тя ме ос-
вобождава от много неща - от чувството за дълг.
Независимо от това продължавам политическата си дейност. Евро-
па върви към финансовата си криза може би. Може да се очаква събитията да оправдаят Аdolph Hitler. Поражението в житейската практика е нищо. То освобождава духа за адмирацията на божествената воля.
Господи, имай милост към нас.


    4.3.91

Написах статията си "Време на мерзостта", която е отговор на Желю-желювщината ...
Отвратителна меланхолия. Не се оправи дори от радостната новина, че Европа е застрашена от емиграцията от Източна Европа и от Азия.
В България пристигна китайски държавник. Моята теория за източното проникване започва да се оправдава.

Вечерта
Най-сетне една положителна новина. Книжка I и II на "Пламък" ще излезнат до края на месеца. Книгата ми излиза осакатена, но все пак излиза*. И това е една победа над комунизма.
По телевизията върви комедията - Съд над Живков. Все пак Гришата
призна, че "системата" е създадена от руснаците през 1946 г. В "Република" обещават да пуснат статията ми за Горбачов.
С Васил Мирчовски не можахме да присъстваме на съвета. Звъняхме, звъняхме, но не ни чуха и не отвориха.
Среща с Хубанчев. Ориентира ме към едно ново издателство
"Слънце". В сряда да го потърся.
Прочетох 11-та глава от книгата на Ат.Славов за "Разледеняването". Прилича на един от партийните доклади на времето.
_____________________
*Става дума за книгата на Вл.Свинтила "Кладенецът на мълчанието".


    3.3.91

Атанас Славов ме ядоса. В тия описвани от него "събития"
няма нищо същностно.
Поколебах се дали да нося "репликата" си в "Ден"? Ще я занеса. Тия "писатели" няма да ме оставят на мира. Те бяха мразили Георги Михайлов, защото като преводач бе по-добър поет от тях. Бяха му пречили цял живот и накрая го осъдиха на мизерия. Разните Багряни и Фурнаджиевци. Такава борба те водиха и с Далчев. Мръсни селяни, те не могат да ми простят преводите и особено класическите езици. Аз, разбира се, ги атакувам. Няма да ги оставя. И аз мога да им причиня неприятности. Мога най-малко да засвидетелствам тези отношения. И това не е малко.
Сутринта бях за мляко. На гара Подуене ме хвана стомашно разстройство. Оставих Любомир сам да отиде до кравефермата
Трябва да призная, че в момента - тази сутрин - пак проявих слабост. Едно колебание, може би и страх. Не ги преодолях - те си отидоха сами. Неприятно е да се водят тези борби, но друг изход няма. Борба с комунизма, борба с неговите писателски слуги.

15 ч.
Написах една статия "Изток-Запад" за в. "Труд", в която казах: много неща, неказвани за сега.

Вечерта
Чувствам се малко лабилен. Оставих репликата срещу Лазар Цветков въз в."Ден". Среща със Стефан Хинков. Изглежда, че списанието ще стане. При вдигането цената на хартията почват да страдат комунистическите вестници. "Нар.младеж" предаде Богу дух - "Соф.утро" е пред фалит. "Нова ера" не се търси. "Мисъл" също, в."Единство" е заплашен.
Гаджанова/?/ през м.октомври се бе заканила в Ж. факултет,
че комунистите ще вдигнат цената на хартията и така ще убият цялата опозиционна преса. Но читателят дава 80 ст. само за антикомунистически вестник.


    6.3.91

В "Лит. форум" ми спряха статията за кланицата на литературата. Дадох я веднага на Герака. Обеща до понеделник да я отпечата. Пуснал е статията ми "Един негоден парламент", която минава от ръка на ръка и се чете от всекиго на когото попадне...
Среща с Хубанчев. Даде ми координатите на изд. "Слънце'. За моя изненада си взех хонорарите от в."Шоп".
Срещнах се с Йордан Янев - среща в петък. Ще водим разговор за превода на Уитман.
Среща с Марко Ганчев - казах му в лицето, че е сталинистко леке. Ти го тепаш, то вика "роса капе".
С Хр.Тзавела и неговата ВМРО среща няма да стане. Христо е много атакуван политически - бил сръбски агент, бил свързан с българския шпионаж. Той иска да се изолира и от мен, и от всички националисти. Сега ще трябва да търсим контакт с македонските културни дружества. Говорих с Данчо. Ще ми уреди среща с монархистите за създаването на ЕДЕФ, единен десен фронт. Остава още срещата с либералния блок и с блока на конституционалистите.
Тази седмица трябва да се организира срещата с турците...
Комунистите в интелектуалните среди продължават да бъдат нагли. Ще видим още колко време ще трае това.
Горещ разговор с Дряновски. Сега той е против Тзавела... Искаше да вземе страната на Атанас Славов, но аз го предупредих, че той работи в една институция за пропаганда на българската култура, която е финансирана от София. Надявам се утре София да го узнае от него.
Не съжалявам, че направих такова предупреждение - то ще бъде занесено на Славов. Не съжалявам, че атакувах новия редактор на "Лит. фронт". Комунистите си отиват и тия сталинистки локви, творческите съюзи, бързо ще пресъхнат. Държах се предизвикателно. Няма повече да им клатя шапка.
Чета Томас Харди и си спомням Ачо. Ние бяхме - преди да се сблъскаме с модерната поезия - от последните почитатели на Байрон. Ачо обичаше "Манфред" - " о, земя, вземи този огън". Той пишеше тогава поеми в байронически стил. Те не бяха наивни. Стояха като лирически късове от 18 в. Чудесна рима, литературни пейзажи, наблюдение върху човешката психика. Такъв един късен странен байронизъм.


    7.3.91.

Дните летят. Успявам само да пиша журналистика. Отново много трудно за поместване.
Вчерашната експлозия като че ме поосвободи вътрешно. Но и днес спах дълго, не ми се ставаше.
Разните заплахи, възможните разправии с Атанас Славов, с Лазар Цветков не ме безпокоят. Ще ги приема и ще водя яростно битката. Днес почнах студията за Франция. И това, знам го, ще бъде една ангария. И от това въпреки щедрите обещания няма да получа средства. Но няма как да откажа. Идват, натоварват ме с една сложна поръчка, аз приемам с възторг /идиот!/. После работя като идиот и накрая не получавам нищо.

Вечерта
Лек грип. Карам го на крака. Днес тичах по редакции. В "Труд" излиза статията ми за Перс.залив, но ми върнаха антикомунистическата статия. Дадох статията "Изток-Запад". Изглежда, ще я поместят.
Разговор с Крайчо, зам-глав. Признава и конформизма и слугинството си. Отново мислещият журналист, казва, е жертва на организираната посредственост. Поръча ми една статия за генетическото увреждане на бълг.интелигенция. Приех. Отново ми предстои писане на статии " с познавателен характер". И трябва да работя с подтекст - като при Тодор Живков. Независимо от това приех. Не трябва името ми да слиза от страниците на вестниците. Все пак казвам нещо. Освен това прехраната. Но нищо не може да оправдае новия конформизъм. Никой не е заплашен да иде в затвора. Но, не! Те не могат без поклони, не могат без подлост, без лъжа. Това е новото българско общество.
Захариев във в."Днес" бе зает. Интервюто се отложи. Все пак е пуснал в работа двете ми статии.
В "Църковен вестник" трябва да гоня касиерката. Велизар* отново не дойде. Ще рече тичах напразно из града 3 часа... Но все пак нещо постигнах - може би отново едно редовно сътрудничество в"Труд". В момента всяка трибуна е ценна. Надявам се моите екстремисти статии да излезат при Герака.
Молих се в "Св. София".
Истинско облекчение бе картината пред парламента. Комитетът за гражданско неподчинение бе устроил немноголюден митинг. Викаха: "СДС - боклуци". И това е истината.
Данчо не е говорил още с монархистите... Ще търся Б. Трайков, той да ни свърже с македонските дружества.
Един топ хартия за машина е 90 лв!
_____________________
*Приятел на Вл.Свинтила, книжар в храма "Св.седмочисленици" София.


    8. 3. 91.

14.30
Изписах две заядливи статии - едната впрочем много сериозна. В защита на еротиката. И един вик за свобода на словото.


    9.3.91

Написах една статия, за генетичното увреждане на българската интелигенция. Идеята е тяхна. Отново се съобразявам.
Времето е мрачно и е мрачно на душата ми. Принуден съм отново да се занимавам интензивно с журналистика. Книгите ми, така или иначе, остават на втори план. Времето, когато бих могъл да живея от книгите си, се отдалечава поради общите условия на живот. Независимо от това напролет ще почна отново обработката на романите си. Но дотогава трябва да припечелвам от вестникарството. Идеята за мое собствено издателство също се отдалечава.
Смятам, че живея в най-лошата обстановка - до разбиването на държавните монополи... Сега за сега остава това: постоянен труд, борба с новата цензура в пресата, борба - отново! - за оцеляване.

13.30
Написах статията за дамаскинарската литература. Остава малката статия за Иван Гълъбов.

Вечерта
Бях на църква в "Св.Седмочисленици". От душата ми се свали огромен товар. Едва вечерта разбрах колко съм бил зле психически и колко ми е било тежко. Осени ме идеята да диря спонсори за своите поетически преводи в Щатите.


    10. 3. 91.

Написах една малка статия за Иван Гълъбов - отровноантикомунистическа. Ще видим сега в."Македония" дали ще я пусне. Уморен съм и разстроен.....

14.30.
[...] Подлеците от СДС почват да се "разконспирират". Ще се опитат да "оглавят" улицата. На това ще бъде попречено. Най-сетне събития в Белград. Италианците искат да върнат албанските емигранти, което е направо престъпление.
Благодаря ти, Господи, животът е отново поносим за мен. В състоянието на криза ревизирам живота си. Бях за отшелник,или за работник. Бях за друга атмосфера, чувствувах се интегрална част на човешката общност, презирах индивидуализма. Не станах монах, нито работник поради огромното семейство, състоящо се от болни хора.
Тази вечер при Стефан Хинков. Ако няма резултат, ще му кажа да не разчита повече на мен. Мразя очакването.

Вечерта
Небивало облекчение. Просто, невероятно. В състояние на истинска реконвалесценция. За това изиграха роля и новините на деня. Все повече кръгове се разконспирират. Бизнесмените вече атакуват комунистите, телевизията отново ловко ги прекъсва. Йордан Василевци и Стоян Ганевци се разконспирират. Това са опити на комунистически агенти да влязат и в новата опозиция.
Стефан Хинков най-сетне е дал ултиматум на дамите за списанието. Или тази седмица, или си търсете други хора.
Много ми липсва немският център. Макар от време на време, но
все се намираше нещо. Сега нищо. Само мръсните руски книжарници.


    11.3.91...

Вечерта
Молих се в "Св. София" - получих отдих. В "Труд" ми спират статията "Изток-Запад". Цензурата става много внимателна, следи и за подтекста. Нищо. Ще я нося другаде. Все повече среди се "разконспирират". Включително "Подкрепа". Днес съвет на комисията за ... /не се чете/. Отбихме опита да ни вкарат в клуб "Подкрепа" да носим вода на Тренчев. Прие се моята идея за единен десен фронт.
Установили са контакти със Стоян Ганев и радикалдемократите. На следващата сбирка ще внеса меморандум на националконсерваторите - Ние приемаме с недоверие тези две групировки. Смятаме ги за провинени в съглашателство и сътрудничество с комунистите. Съвиновни за днешната тежка атмосфера. Не възразяваме на коалицията с тях, но предупреждаваме, че оставаме нащрек. При първите опити да се проповядва "мирен преход", разбирателство или национално единство с комунистите ще дадем своя отговор.
Днес среща с Гражданско неподчинение. Разбрахме се. Следващата среща в петък. Утре трябва да диря контакт с монархистите. Не мога да разчитам на Данчо, който забави срещата. В петък ВМРО ще разгледат въпроса за срещата. В ССД ми възложиха в 2 седмици да подготвя среща на всички десни партии. Ако се създаде ЕДЕФ, единен десен фронт, това ще се дължи само на мен. И само аз ще знам, че се дължи на мен. Това е част от моя отговор на комунистите - убийците на майка ми. Утре смятам да си отдъхна.


    12.3.91.

Вечерта
Следобяд обиколих три-четири редакции. Взех един хонорар. В."Трезвеност" е закрит - там изгоря един мой материал. Остана да се разбере какво става с есето ми за "Общество и право".
Намерих адресите на "Психо" и "Епоха". В "Епоха", оказва се, е Елмазов. Утре хонорар в "Ехо". В 6 часа среща с монархистите. Те се разтурват като партия и минават към конституционен блок. Утре е събранието за тяхното разтурване. По обед трябва да видя "Гражданско неподчинение".


    13.3.91.

[...]Срещнах се с "Гражданско неподчинение". Разговорът не бе лесен. Дразни ги това, че националистите говорели за своето пребиваване в концлагери и затвори. Най-накрая приеха да се
срещнем. Монархистите бяха направили събранието си вчера - значи
бях измамен. Остана да говоря с Крадлеков.
Общо взето, монархистите /д-р Иванов/ се радват на един съюз.
В "България" още не са намерили статиите ми. Остана да ги намерят до понеделник... От "Патриот" ми поръчаха да напиша спомените си за Соф. бохема. В. "Македония" пуска статията ми за Иван Гълъбов. Тя е истинско предизвикателство срещу КДС. Засега единственото. Ще правя редовно културен преглед на "Македония", ще пиша за Съюза на свободните демократи.

следва ...
<начало

Фотоалбум

	Съученици Фото "Савоя", ъгъла Александър І и Граф Игнатиев 7 ...със съученици от Итал. гимназия
			с машината Мислител и половина е кой мислите - Владо Анакондата Райка Великият мислител в момента решава дали "да бъде или да не бъде рецензията
							Акропол Атина 1979 г.
				С цигара У сестра си Надето - рожден ден на Вико - племенник 16.1988 -?
			С бомбе 1980 г
			С цигара гологлав 1980 г.
					С Кадийски Сред начинаещите 1977 г. Шурбанов не поиска да се снима с нас Първият преводач Кадийски
					Със списание В. "Жар" 1970 г.
			С чанта 1970 г
долу 12.VІ.69 "ХЕЛИОС"№"
		С Христофор Тзавела
			С мотика На Беба Един славен бригадир
		1943 г с приятеля Ангел по време на разговорите
			трима Муци Бай Мишо
		Семейството на Г. Николов-Свинтила
						С Недко Кръстев скулптор Карлово
							Атина - откриване на изложбата на Д. Казаков-Нерона- 1979?