Мухозоли
Home
Slideshow image

Вижте предишния сайт

архив

 


ТОМА МАРКОВ

Тома Марков е на 32 г. и е издал книгите: “Лудите кокошки” през 1993 г. – уникат само в 118 екземпляра. През 1997 г. е втората му книга “Писма от една евентуална Софи до един евентуален плаж” – тя също е само 55 бр. Следва първата официална книга “Героин- REC ” 2000 г., която спечели Националната награда за поезия и наградата на “Литературен вестник” (2001). Следващата през 2001 г. е “Томатериалист- REC ” и последната през 2004 г. “Живот без поезия”
Има публикации на полски, немски, руски, английски, естонски и унгарски.
Участия в “Достъп до литературата” на Център за изкуство “Сорос”, живи четения на български и норвежки автори. Участник е и в двата фестивала “Литература в действие” на Британския съвет. Редактор е на книгата на Чарлз Буковски “Присмехулнико, пожелай ми късмет!”
Досега е работил като сценичен работник в Театрална работилница “Сфумато”, продавал е захар, касети със сръбска музика, бил е репортер във благоевградски ежедневник, 2-3 седмици репортерствал в “Труд”. От 2 години се издържа само с писане. Неотдавна започна работа в сп. “Егоист”.
Но Тома не е само това. За него може да се напише и така

                      (а ла Марин Бодаков)

Лява кока

Тома Марков е пролетарски артист.
Съвременен социален поет, чиято студенина възпява декласираните от Прехода и себе си; звено от веригата Смирненски - Вапцаров - (ранния и приличен) Левчев... Стихотворението "Автобиография 29", в което изрежда как баща му е работел в Кремиковци, брат му се труди в "Макдоналдс", майка му угасва в пералня и само Тома Марков е несериозен, е едно от най-безстрашните стихотворения, написани през последните 13 години.
Тома Марков е поет на (ироничното) съчувствие: "Считам, че говедата имат/ основателна причина да се шляят/ тук на групи/ и да бъдат шашнати// та те само два/ пъти в годината пресичат/ центъра/ на тоя/ малък/ град" ("Още едно евентуално писмо").
Тома Марков е поет на здравословната дистанция: "Виждам ги: все същите/ подхлъзващи се по леда през зимата/ около/ гарата// хамалите, които носят/ тъгата ми по теб/ мое/ сърце" ("Носене").
Тома Марков е поет на спихването и пропуснатия шанс: "Днес мълчат/ от улиците тротоарите и/ витрините ни гледат/ риби неуловени от нас" ("Риби").
Тома Марков е поет на любовта, който се осмели на старомодния жест да въдвори едно момиче в Муза. Публичните четения също са част от усърдната му, красива митология.
Прочее, Тома умее бомбастичните жестове на чистата Поезия.

  Карта на сайта   | 2004 muhozoli ™ All rights reserved